Демодекоза предизвикана от Demodex canis и Demodex cornei при куче извазирано с Dirofilaria immitis
Изготвили:
Калина Недева Студент, Ветеринарномедицински факултет, Тракийски университет, гр. Стара Загора
Антон Тонев, Отделение по инфекциозни и паразитни болести, Клиника за дребни животни, Ветеринарномедицински факултет, Тракийски университет, гр. Стара Загора
Куче, московска стражева, на възраст 4г. беше доведено в КДЖ към Тракийски университет с анамнеза хроничен дерматит и силен сърбеж. Клиничният преглед показа наличие на първични и вторични кожни лезии по лицето, в основата на ушните раковини, брадичкa, шия, гръдни и тазови крайници и странична част на корема (фиг. 1, 2). При микроскопско изследване чрез скарификация, с последващо просветляване с млечна киселина, се установи Demodex cornei и Demodex canis (фиг. 5).
Demodex cornei бе идентифициран в основа на морфологичните характеристики – къса опистозома, със сляп и закръглен терминален край. Средната дължина на цялото тяло при двата кърлежа се различаваше чувствително.
Поради отглеждането на кучето в ендемичен район (фиг. 6), бе направено изследване със Snap 4Dx, на фирма IDEXX lab., показал положителен резултат за D. immitis Ag и отрицателен за E. canis /E. ewingii , An. Platis/ An. Phagocytophila, B. borgdorferi Ab (фиг. 7). Изследването по метода на Кнот бе отрицателно за микрофиларии.
Животното беше третирано със селамектин (Stronghold®, Pfizer animal health); бани с aмитраз (Taktic®, Intervet) и хлорхексидинов шампоан – седмично (фиг. 3, 4); както и доксициклин 10mg/kg на ден, за лечение на потенциално присъствие на Wolbachia spp.
Кучешката демодекоза е един от най-добре познатите кожни заболявания, срещани във ветеринарната практика. Това е дерматологично заболяване, което се манифестира, когато акари колонизират космените фоликули, мастните жлези. Дерматологичните промени включват еритема, алопеция, фоликуларна хиперкератоза, комедони, пустули, крусти и себорея. Трите познати вида предизвикващи демодекоза са Demodex canis, Demodex injai и Demodex cornei. В момента докладите за присъствие на D. cornei в България са много малко, въпреки че първият доклад бе публикуван пред 1998г. (Scot et al. 2001г.). Този репорт по случай от КДЖ към Тракийски университет, Стара Загора, отразява появата на комплексно демодекозно заразяване с D. cornei и D. canis при куче и неговото проявление (фиг. 5).
Дирофилариозата, предизвикана, както от D.immitis, така и от D. repens е широко разпространена по целия свят (фиг. 6). Домашното куче и някои диви представители на семейство Canidae са дифинитивни гостоприемници. В България ендемичен район се явява местообитанието на пациента – с. Арнаутито, обл. Стара Загора. Тази история на разпространение на заболяването ни подтикна да изследваме пациента, както и възрастта на кучето, при съгласуване с цикъла на развитие на паразита.
Много филариални нематоди, включително D. immitis носят облигатни интрацелурни грам отрицателни ендосимбиотични бактерии, принадлежащи към род Wolbachia (Rickettsiales) (Kozek, 2005; Taylor et al, 2005). Доксациклина редуцира носителството на Wolbachia spp. във всички стадии на паразита. Wolbachia също е инкреминирана като компонент в патогенезата на филариалните заболявания, което вероятно се дължи на метаболитите от жизнената им дейност.
Стафилококите са факултативно анаеробни, грам положителни коки, чиито основен хабитат са кожа и лигавици на бозайниците. Кученцата се инфестират със Staphiloccocus spp. в неонаталният период. Staphiloccocus pseudointermedius най-често се явява сапътстващ колонизатор при демодекоза, което изисква лечение с антибиотик и обработване с антисепчен препарат (бе избран шампоан с Clorhexidine).
При проведена контрола на втората седмица от лечението имаше видимо подобрение в общото състояние на животното, повишение на теглото, намаление на зловонната миризма излъчвана от тялото и редуциране на сърбежа. Определяне степента на тежест на заболяването ще бъде извършено след евентуалното отшумяване на дерматологичния проблем.