Case report Калина Недева – конкурс за студенти по ветеринарна медицина

Демодекоза предизвикана от Demodex canis и Demodex cornei при куче извазирано с Dirofilaria immitis

Изготвили:
Калина Недева Студент, Ветеринарномедицински факултет, Тракийски университет, гр. Стара Загора

Антон Тонев, Отделение по инфекциозни и паразитни болести, Клиника за дребни животни, Ветеринарномедицински факултет, Тракийски университет, гр. Стара Загора

Куче, московска стражева, на възраст 4г. беше доведено в КДЖ към Тракийски университет с анамнеза хроничен дерматит и силен сърбеж. Клиничният преглед показа наличие на първични и вторични кожни лезии по лицето, в основата на ушните раковини, брадичкa, шия, гръдни и тазови крайници и странична част на корема (фиг. 1, 2). При микроскопско изследване чрез скарификация, с последващо просветляване с млечна киселина, се установи Demodex cornei и Demodex canis (фиг. 5).

фигура 1. Кожни изриви на гръден ляв крайник

фигура 2. Кожни изриви на десен гръден крайник

фигура 5. Микроскопско излследване – D. cornei – жълта стрелка и D. canis – синя стрелка

Demodex cornei бе идентифициран в основа на морфологичните характеристики – къса опистозома, със сляп и закръглен терминален край. Средната дължина на цялото тяло при двата кърлежа се различаваше чувствително.

Поради отглеждането на кучето в ендемичен район (фиг. 6), бе направено изследване със Snap 4Dx, на фирма IDEXX lab., показал положителен резултат за D. immitis Ag и отрицателен за E. canis /E. ewingii , An. Platis/ An. Phagocytophila, B. borgdorferi Ab (фиг. 7). Изследването по метода на Кнот бе отрицателно за микрофиларии.

фигура 6. Разпространение на дирофилариозата в Европа при кучета, по Vörös

фигура 7. Положителен Snap 4Dx за D. immitis

Животното беше третирано със селамектин (Stronghold®, Pfizer animal health); бани с aмитраз (Taktic®, Intervet) и хлорхексидинов шампоан – седмично (фиг. 3, 4); както и доксициклин 10mg/kg на ден, за лечение на потенциално присъствие на Wolbachia spp.

фигура 3. Кожни изриви по глава и гръден ляв крайник след третиране 1 седмица

фигура 4. Кожни изриви гръден десен крайник след третиране 1 седмица

Кучешката демодекоза е един от най-добре познатите кожни заболявания, срещани във ветеринарната практика. Това е дерматологично заболяване, което се манифестира, когато акари колонизират космените фоликули, мастните жлези. Дерматологичните промени включват еритема, алопеция, фоликуларна хиперкератоза, комедони, пустули, крусти и себорея. Трите познати вида предизвикващи демодекоза са Demodex canis, Demodex injai и Demodex cornei. В момента докладите за присъствие на D. cornei в България са много малко, въпреки че първият доклад бе публикуван пред 1998г. (Scot et al. 2001г.). Този репорт по случай от КДЖ към Тракийски университет, Стара Загора, отразява появата на комплексно демодекозно заразяване с D. cornei и D. canis при куче и неговото проявление (фиг. 5).

Дирофилариозата, предизвикана, както от D.immitis, така и от D. repens е широко разпространена по целия свят (фиг. 6). Домашното куче и някои диви представители на семейство Canidae са дифинитивни гостоприемници. В България ендемичен район се явява местообитанието на пациента – с. Арнаутито, обл. Стара Загора. Тази история на разпространение на заболяването ни подтикна да изследваме пациента, както и възрастта на кучето, при съгласуване с цикъла на развитие на паразита.

Много филариални нематоди, включително D. immitis носят облигатни интрацелурни грам отрицателни ендосимбиотични бактерии, принадлежащи към род Wolbachia (Rickettsiales) (Kozek, 2005; Taylor et al, 2005). Доксациклина редуцира носителството на Wolbachia spp. във всички стадии на паразита. Wolbachia също е инкреминирана като компонент в патогенезата на филариалните заболявания, което вероятно се дължи на метаболитите от жизнената им дейност.

Стафилококите са факултативно анаеробни, грам положителни коки, чиито основен хабитат са кожа и лигавици на бозайниците. Кученцата се инфестират със Staphiloccocus spp. в неонаталният период. Staphiloccocus pseudointermedius най-често се явява сапътстващ колонизатор при демодекоза, което изисква лечение с антибиотик и обработване с антисепчен препарат (бе избран шампоан с Clorhexidine).

При проведена контрола на втората седмица от лечението имаше видимо подобрение в общото състояние на животното, повишение на теглото, намаление на зловонната миризма излъчвана от тялото и редуциране на сърбежа. Определяне степента на тежест на заболяването ще бъде извършено след евентуалното отшумяване на дерматологичния проблем.

Case report Мила Кисьова – конкурс за студенти по ветеринарна медицина

Изготвил: Мила Кисьова
студент по ветеринарна медицина към ЛТУ, София и стажант лекар в клиники „Добро хрумване!“, София

Пациентът

  • Име- Баско
  • Пол- мъжки
  • Възраст- 9г
  • Порода- Немско Овчарско куче

Анамнезата

  • Стопанинът съобщава за рани по цялото тяло
  • Проблемът датира от близо 2 години
  • Кучето е третирано многократно с различни антибиотици и кортикостероиди, но без траен ефект
  • Съобщава се, че Баско има уклончив апетит и отказва да яде

Прегледът

  • ВТТ 40,7ºС
  • Множество кървящи рани по цялото тяло(хълбоци, гръдни и тазови крайници, скротална и околоскротална област, около муцуната, гръдно-абдоминална област), перианални фистули
  • Силна болка при опит за обработка

Какво направихме

  • Пълна кръвна картина
  • Биохимичен Панел
  • Изследване за ТТ4
  • SNAP 4D Plus- Idexx
  • Посявка за изолиране на микроорганизъм и антибиотикограма
  • Баско бе седиран за цялостна обработка и промивка (с разтвор на хлорхексидин) на засегнатите зони
  • След обработка на една от зоните бе взет биопсичен материал чрез „punch biopsy” за патохислогично изследване изпратен в Laboкlin, Германия

Резултатите:

  • ПКК – ↓RBC, ↓HCT, ↓Hct, ↑WBC, ↑NEU, ↑MON, ↓MPV
  • Биохимия – ↓UREA, ↓ALB
  • TT4 – 8 nmol/L
  • Хистология – Pyogranulomatous dermatitis без данни за автоимунен процес.
  • SNAP Leishmania Test – отрицателен
  • SNAP 4D – отрицателен
  • Резултат от Микробиологично изследване – Staph. Intermedius и Malassezia pach.

Диагнозата

Deep pyoderma in German Shepherd dog

Терапията

  • Аналгин 2,6 мл
  • Системи с NaCl + Duphalyte, като 4 дни след насрочване на първоначалната терапия се правеха венозни инфузии, както и бани в клиниката.
  • Бани с разтвор на хлорхексидин
  • Thyroxal 600 µg – ½ tabl/12h
  • Ospexin 1000мг- 3/4tabl/12h
  • Itraconazole 200мг на ден
  • Biogaia
  • Bravecto
  • Ferro-folgamma
  • Dermanorm

Контролен Преглед след 2 месеца

  • Баско се чувства много по-добре. Има апетит.
  • Контролно изследване на ТТ4-31nmol/L (норма 13-51)
  • Старите рани и по-големите лезии са заздравяли, но има някои новопоявили се.
  • Продължава се терапията с Интраконазол 200мг на ден, както и Тироксал

Баско след 4 месеца:

Case report Тони Николаева – конкурс за студенти по ветеринарна медицина

Клиничен случай Диференциална диагноза Акари по домашните плъхове

Изготвил: Тони Ценова Николаева
Студент в Лесотехнически университет- София

Уважаеми колеги, аз съм стажантка в Централна ветеринарна клиника и бих искала да ви представя рядък и интересен дерматологичен случай – акари при два домашни плъха.

Екзотичните любимци бяха в добро общо състояние т.е. бяха с нормална температура, имаха апетит и бяха жизнени. При снемане на анамнезата се установи, че от две седнимици пациентите постоянно се чешат до степен предизвикала малки рани. Успоредно с това козината на тялото постепенно уредявала, а по обезкосмените части (уши, опашка и крайници) се образували крусти и повърхностно нарушаване на епидермиса.

Материал за микроскопско изследване взехме от ушите и опашката. Установихме ектопаразит с овална форма и силно подвижен, но за окончателна диагноза направихме справка и взехме предвид факта, че стопанката ги е закупила наскоро от място със съмнителни хигиенни условия.

На пацентите беше поставен подкожно Ivermectin 0,5 mg/kg, който бе приложен още два пъти (при контролните прегледи), през една седмица. Към терапията се включваше почистване с Chlorhexidine (1:80) на 12 часа за първата седмица и мазане с крем Bepanthen за 7 дни. Втората седмица почистването с Chlorhexidine беше намалено до един път на ден, а третата седмица- през два дена. На последния контролен преглед целостта на кожата беше възстановена, а сърбежът- изчезнал.